Всеки нормален човек би осъдил раняването на Доналд Тръмп на предизборен митинг в САЩ. Това важи особено за неговите опоненти, които трябва да бъдат предпазливи, за да не поощрят подобни действия срещу себе си. Сценарият, в който човек с фамилията Crooks (което в английския означава "мошеник" или "лош човек") стреля по кандидата за президент, би звучал твърде нелепо дори за фентъзи роман. Но реалността е такава: 20-годишният Thomas Matthew Crooks стреля и рани зрелищно, но без фатални последствия, най-омразния и най-обичания бизнесмен и политик в най-могъщата държава в света. Той почти го направи събрат по съдба с исторически великани като Линкълн и Кенеди. Почти.

Никой не може да гарантира, че може да простреля някого само в крайчеца на ухото, без да го убие. Това е опит за убийство, макар и неуспешен. Иронично, този неуспех има обратен ефект. Тръмп не е просто добре; той е в отлично политическо здраве и несъмнено ще се възползва максимално от този инцидент за целите на своята кампания. Вместо да се замисли дали е правилно да подкрепя свободния достъп до огнестрелни оръжия, Тръмп ще настъпва напред, без разкаяние. Той е безспорна мишена на опит за убийство, отървал се на косъм, което само ще засили решимостта му.

Сега фокусът се премества върху Thomas Crooks, за да се разбере какво е мотивирало един млад човек, почти дете по американските стандарти, да предприеме такава самоубийствена мисия. Първоначалните отзиви не го описват като луд или малоумен, което означава, че е направил съзнателен избор, въпреки че е знаел, че няма как да избегне ответния огън. Възможно ли е желанието за слава да е мотивирало този млад човек да рискува живота си, дори с цената на доживотна присъда? Това е страшният въпрос, който не бива да се произнася на глас, за да не вдъхнови други да последват примера му.

Раната върху обществения живот в САЩ и нарастващото противопоставяне между двете му половини е прекалено прясна, за да се постави диагноза. Задачата на политиците и влиятелните гласове в страната е да успокояват страстите. От успеха на тези усилия зависи гражданският мир в държавата, която е способна да предизвика тектонични трусове по целия свят при вътрешна нестабилност.

Не трябва да се заблуждаваме "къде сме ние". "Ние" не сме Америка. Светът не зависи от нашите политически сътресения. Но и ние сме били шокирани от атентати, включително със смъртен изход, като този на бившия премиер Андрей Луканов. В този смисъл не би било уместно да злорадстваме за случващото се в САЩ. Ще следим събитията и ще се надяваме бурята да ни отмине.