„Прогресивна България“ – нова партия или старите мрежи с нов етикет?

Историята на българския парламентаризъм след 1989 г. показва едно – големите парламентарни мнозинства рядко падат заради опозицията. Обикновено се сриват отвътре. И точно това може да се окаже най-голямата опасност пред новата формация около Румен Радев – „Прогресивна България“.

Със своите 131 депутати партията вече няма нужда от коалиционни партньори. Но абсолютното мнозинство носи и друг риск – всички бъдещи битки ще бъдат вътрешни. Ако до местните избори формацията не изгради стабилна партийна структура и ясна идеология, сценарият „НДСВ“ може бързо да се повтори.

Ново лице, стар политически елит

Зад фасадата на „нова политическа сила“ ясно личи добре познато ядро от кадри на БСП, бивши представители на ИТН и фигури от старите властови кръгове. Именно тези хора имат най-сериозен административен и политически опит, както и дългогодишни връзки в енергетиката и институциите.

Проблемът е, че около „Прогресивна България“ почти липсват лица, изградили кариера в открит сблъсък с руското влияние у нас. Напротив – редица депутати и ключови фигури в парламентарната група са известни с позиции, възприемани като близки до Москва.

Сянката на Русия над новото мнозинство

Председателят на парламентарната група Петър Витанов нееднократно критикува санкциите срещу Русия и защитаваше тезата, че Европа плаща прекалено висока цена за войната в Украйна.

Сред имената в мнозинството личат още хора с дългогодишни връзки с руски енергийни и политически среди, както и фигури от времето на кабинета „Орешарски“ – правителството, което остана в историята не само с избора на Пеевски за шеф на ДАНС, но и с проекта „Южен поток“.

Затова основният въпрос вече не е дали „Прогресивна България“ ще разгражда стария олигархичен модел, а дали няма просто да го пренареди под нова форма.

Големият тест тепърва идва

Първите истински изпитания за мнозинството предстоят. Парламентът трябва да вземе решения за бъдещето на енергетиката – американските реактори AP1000 за АЕЦ „Козлодуй“, както и евентуалното връщане на темата за АЕЦ „Белене“.

Вече се появиха сигнали, че хора от „Прогресивна България“ искат смяна на ръководствата на дружествата на „Лукойл“. Това поражда въпроса дали става дума за реална реформа или за преразпределяне на влиянието в полза на нови политически и икономически кръгове.

Ще се повтори ли историята?

Историята на българския преход е пълна с примери за партии, дошли с обещание за промяна, а завършили като поредната част от статуквото.

Скоро ще стане ясно дали „Прогресивна България“ е създадена, за да разбие зависимостите и олигархичните мрежи, или просто да ги пренареди под ново име и с нов лидер.