Иван Кръстев: Липсата на политическо въодушевление и новите радикални движения

Въпреки някои свои изборни успехи, левите не предизвикват никакво политическо въодушевление, казва политологът Иван Кръстев в интервю за "Ди Цайт". Той разглежда и политическия радикализъм като нов статусен символ.

Левицата и интелектуалното любопитство

„В някои държави като Франция и Великобритания левите успяха да постигнат изненадващи успехи. Но тези победи не предизвикват никакво интелектуално любопитство, никакво политическо въодушевление," казва Кръстев. Той обяснява, че десните са „узурпирали" успешно всички важни теми, докато левицата и либералите не успяват да генерират завладяващи идеи.

Привлекателността на новата десница

Иван Кръстев изтъква разликите между някогашната и днешната десница. „Новата десница е наистина нова и нейният отказ да използва нацистките символи е нещо повече от козметика. Тя е антилиберална и понякога антидемократична, но не е просто умалено копие на фашизма," казва Кръстев. Според него, нарушаването на табута е привлекателно за младите мъже, което обяснява възхода на новата десница.

Разликите между 1930-те и днешния ден

Кръстев подчертава три основни разлики между периода на 1930-те години и днешната ситуация: „На първо място, тогава обществата бяха относително млади и имаше много бивши войници. На второ място, хората бяха преживели война и насилие. И на трето място, те живееха в свят с ясни йерархии, който се сблъсква с хаоса на следвоенното време."

Постколониален наратив

Кръстев коментира и обвързаностите между днешната десница и днешната левица. „Левицата и новата десница отбелязват успехи с един постколониален наратив. Левицата вижда Европа като колониална сила, докато десницата вижда европейците като „местни жители", заплашени от „голямата подмяна". Той подчертава, че новата десница често се дефинира чрез силна социална политика, като например полската „Право и справедливост".

Борбата срещу либералния център

Според Кръстев, врагът на новата десница вече не е левицата, а либералният център. „Това напомня на 1930-те години, когато и двете крайни тенденции се бореха срещу републиката. Освен това, има демографски аспект: много млади хора, които гласуват за десницата, са мъже, а тези за левицата - жени."

Потребността от ясни алтернативи

Иван Кръстев се съгласява, че стесняването на пространството за политически решения предизвиква разочарование сред избирателите. „Избирателите искат ясни алтернативи. Те виждат политиката като лабиринт и се люшкат ту на едната, ту на другата страна, без да намират изход."