Повече от 5 милиона години преди климатът на Земята претърпял промени: температурите намаляли, станало по-сухо и човекът трябвало да адаптира към тези промени. Това го накарало да се мести от високите планински райони към ниски области, за да оцелее, обяснява в публикацията си ARD.

По-точно тази промяна в естествената среда може да е причинила промените в езика, използван от ранния човек. Изследователи от Великобритания, публикували откритията си в списание "Scientific Reports", са стигнали до този извод чрез анализ на виковете на орангутаните. Тези викове са индикация за начина, по който хората са развили умение да говорят, разяснява германското издание.

Уникалният ни език е предпоставка за развитието ни до такава степен. Той ни позволява да обменяме мисли и чувства, да предаваме знания и да се учим на нови неща.

Ролята на съгласните

Приматологът Адриано Ламейра от Университета в Уоруик обяснява следното пред ARD: "Езикът е наистина уникален. Това е система, базирана на конкретни правила за комбиниране на градивни елементи. Можем да превърнем много точни градивни елементи в безброй съобщения. Това прави езика толкова комуникативен - няма друга система в природата, която е подобна, твърди той.

За да се появи сложен език от набор насечени звукове, са нужни специфични градивни елементи. Тези елементи са съгласните, прочетете още в публикацията на ARD. Азбуката се състои от гласни и съгласни звукове. Когато тези звуци се подредят заедно, те образуват срички и думи, които са по-лесни за произнасяне и разбиране.

Досега не е било ясно защо съгласните са се утвърдили в съвремения език, в сравнение с животинските звуци, които позволиха появата на сложен език. Смята се, че решаващият фактор за това е периодът от средата до края на миоцена. През това време, преди 16 до 5 млн. години, климатът и пейзажът на Земята се променят рязко. Лингвистите наричат този период "екологична черна кутия" - в него е живяла дива, произнасяща отделни звуци, човекоподобна маймуна, от която по-късно е произлязъл способният да говори човек.

Орангутаните и ранните хора през миоцена

Ламейра и неговият екип подозират, че екстремната промяна в местообитанието през миоценската ера може да е значително влияла върху развитието на езика при предците ни. За да изучат това, те са насочили вниманието си към нашите най-близки роднини. "Не можем да възстановим съгласните чрез декодиране на нашата ДНК, затова трябва да използваме реални живи модели. Затова човекоподобните маймуни са толкова важни", обяснява приматологът, цитиран от ARD.

Изследователите са използвали записи на орангутаните от Суматра и Борнео, за да изучат езиковото развитие на древните хора. Орангутаните разполагат с богат репертоар от звуци, приличащи на съгласни. Това им позволява да образуват по-сложни срички вместо само отделни звуци.

Изследователите предполагат, че това е дало на тях способността да говорят, подобна на нашите предци от милиони години. Те са и единствените маймуни, които живеят на дървета. Това ги прави подходящи кандидати за реконструиране на слизането им от дърветата на земята, което е станало преди милиони години.

По-добра предаваемост на съобщенията

Съгласните се разпознават по-лесно на разстояние от 100 метра, отколкото гласните. На разстояние от 400 метра гласните звуци дори са трудно чуими. В същото време 80% от съгласните звуци все още могат да бъдат чути.

Използването на съгласни може да е предоставяло на праисторическите хора, които трябвало да се придвижват на равнище земя, по-добра възможност за предаване на съобщения на по-големи разстояния. Това предимство може да е значително