Поне на мен главата започна да ми врътва от всякаквого рода сценарии и тези никакви мандати, които явно са единственият демократичен изход от положението. Развитието на политическата ни жизнь е повече от заплътено и напомня на липсащ глобален план. Въпросът каква ще остане цената на тези години, които се изгубват в политически игри и теории.

По-зле от всичко е, че се губят хора. Защото тези, които не се справят в този каба бой, нали знаят, че никой не е незаменим. И най-лошото е, че от всяки се очаква да се справи и да убеди населението, че именно той е най-добрия вариант.

А наистина, няма ли някой да поеме отговорността и да каже силно и ясно - ние не сме справили, ние грешим, ние трябва да се поправим?

Ние, депутати, които имаме право на глас и власт, трябва да престанем да делим водите в тази страна и да се обърнем към важните, основни въпроси. Да спрем да мечтаем и да фантазираме за мандати и по-скоро да се заемем с решаването на реалните проблеми, които обсебват страната - бедност, образование, здравеопазване.

Пак ще звуча идеалист, но може би само тогава, когато приемем своите грешки и недостатъци, ще сме готови да създадем един по-добър свят за себе си и за нашите деца. Наистина ли е толкова трудно да приемем, че не сме безгрешни и да се опитаме да се подобрим, вместо да се крием зад фиктивни мандати и кабинети.