България е на второ място в Европа по брой горски пожари за 2024 година, след Кипър, според данни от Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS). Страната преживява около 600 горски пожара всяка година, които засягат средно 10 000 хектара земя, водейки до преки икономически загуби от около 2,5 милиона евро. Това съобщи инж. Тихомир Томанов, изпълнителен директор на „Асоциация общински гори“, в изявление пред медиите.


Според доклади на EFFIS, от началото на 21-ви век над 100 000 хектара гори в България са били засегнати от пожари, като най-лошите години са 2000 и 2007. През 2007 година са регистрирани 1479 горски пожара, които унищожават 43 000 хектара гори, а през 2000 година – 1710 пожара, които обхващат 57 406 хектара. Тази година вероятно ще бъде една от най-лошите за нашите гори, посочва инж. Томанов.


Основните причини за горските пожари в България за 2022 година са следните: поради небрежност са възникнали 321 пожара (62 %), палежи са предизвикали 16 пожара (3 %), естествени причини – 21 пожара (4 %), а неизвестни причини са довели до 158 пожара (31 %).


Допълнителни статистически данни, събрани от 1970 до 2005 година, показват, че вредни практики в земеделието, електроразпределението и небрежността са се запазили в продължение на десетилетия, което подчертава дългогодишната уязвимост на горите от пожари. Тези данни изтъкват необходимостта от всеобхватни стратегии за предотвратяване на пожари и устойчиво управление на горите.


Според инж. Томанов, пасивното поведение на българските власти и отговорни институции в борбата с горските пожари е значителен проблем. Инвестициите в тази насока се правят основно чрез европейските програми за селските райони и околната среда. През последните два програмни периода мерките за борба с пожарите са се свеждали до финансиране на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, без да се проучват и финансират мерки с доказан ефект за защита от горски пожари.


Специалистът добавя, че опитът от Програмата за развитие на селските райони за финансиране на борбата с пожарите също не е успешен. В периода 2007-2014 бяха финансирани противопожарни кули, които не успяха да заработят в система за ранно оповестяване. Общините останаха без възможност за инвестиции в противопожарни депа, хеликоптерни площадки, водни басейни и други средства за наблюдение и превенция.


Асоциацията настоява за спешни мерки и препрограмиране на Програма ПОС 2021-2027. Препрограмирането трябва да се осъществи чрез експертни сесии с участието на специалисти с международен и национален опит, за да се приложат водещите тенденции за опазване на горите и околната среда.


По оценка на експертите, около 40-50% от горите в България попадат във високорисковата категория за горски пожари. Това подчертава спешната необходимост от проактивни мерки за управление на горските ресурси и засилване на стратегиите за предотвратяване на пожари.


Пожарната обстановка в страната остава сложна, като борбата с огъня продължава в района на село Голешово в планината Славянка, на българо-гръцката граница, както и в село Сенокос, община Симитли. Пожари горят и в планините Пирин и Витоша, както и в община Невестино, област Кюстендил.