### Анализ на Решението на Конституционния Съд относно Промените в Конституцията: Двоен Стандарт или Проблеми със Съдебната Реформа?

Решението на Конституционния съд относно последните промени в Конституцията на България продължава да е обект на интензивно обсъждане и разискване. Темата привлича внимание, особено по отношение на възможния „двоен стандарт“, който изглежда е бил приложен към съдебната власт в сравнение с президентската институция. Адвокат Михаил Екимджиев предоставя дълбочинна оценка на ситуацията и възможните последици от решението на Конституционния съд.

**Съдебната Реформа: Мъртвородена От Самото Начало**

Според Екимджиев, съдебната реформа, която беше предложена чрез шестата поправка на Конституцията, бе обречена от самото начало. Той подчертава, че основната цел на тази поправка, според него, беше да осигури продължаваща контрол на определени политически фигури, като Борисов и Пеевски, върху ключови постове в съдебната система. Отразявайки критичната си позиция, Екимджиев твърди, че чрез тази поправка тези политически сили са се стремели да запазят своето влияние в съдебната власт и други регулаторни органи.

**Забавянето и Политическите Маневри**

Екимджиев отбелязва, че забавянето на реформата – което включваше отлагане на промени в Закона за съдебната власт и избор на нови членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) – беше стратегически замислено. Според него, това забавяне е имало за цел да предотврати каквито и да било промени, които биха могли да поставят под въпрос влиянието на настоящите политически играчи. Той критикува факта, че за тези промени са били необходими шест месеца, въпреки че подобни законодателни промени обикновено могат да бъдат извършени в много по-кратки срокове.

**Ролята на Христо Иванов и Политическите Съображения**

По отношение на Христо Иванов, бивш министър на правосъдието, Екимджиев изразява разочарование от неговата позиция и действия. Иванов, който през 2015 година също се опита да прокара съдебни реформи, отново се е сблъскал с трудности в опитите си да реализира промени. Според Екимджиев, Христо Иванов и неговите съюзници отново са се надявали на успешна съдебна реформа, но са били разочаровани от липсата на реални резултати.

**Забавянето на Решението на Конституционния Съд**

Екимджиев анализира и причините за забавянето на решението на Конституционния съд, предполагайки, че това може да е резултат от пазарлъци и натиск върху съдиите. Той посочва, че разделянето на мнението на съдиите по важни въпроси, като правомощията на президента и служебното правителство, може да е част от задкулисни игри. Според него, такава ситуация оставя възможността за ново разглеждане на въпросите и допълнителни политически маневри.

**Противоречия и Политическо Влияние**

Екимджиев критикува и начина, по който решението на Конституционния съд беше оповестено – в последния работен ден от последната седмица на юли. Той предполага, че това е направено умишлено, за да се минимизира общественото внимание и критиката. Според него, това е част от тенденцията да се прикрият важни решения и да се избегне обществено обсъждане.

**Конституцията: Жив Организъм или Свещена Крава?**

Екимджиев се връща назад към решенията на Конституционния съд от миналото, посочвайки, че предишни решения също са възпрепятствали напредъка на правото и реформирането на съдебната система. Според него, Конституцията трябва да бъде виждана като жив организъм, който трябва да се адаптира към съвременните условия и нужди, а не като „свещена крава“, която трябва да бъде спазвана безкритично.

**Заключение**

От цялостната картина, която предоставя Екимджиев, става ясно, че текущото решение на Конституционния съд е само последната част от една дългосрочна политика на запазване на статуквото и избегнатие на съществени промени. Критичната позиция на Екимджиев подчертава необходимостта от реформи, които да доведат до по-независима и ефективна съдебна система, която да се справи с корупцията и да подобри качеството на правосъдието в страната.