Още преди няколко десетилетия трамплинът до хотелския басейн беше обичайна част от летния отдих. Днес той почти е изчезнал от курортите, а на мястото му все по-често стоят водни пързалки, барове в басейна и инфинити басейни. Основните причини са свързани с безопасността и с разходите, които носят такива съоръжения.

Какво губим с трамплините

Пружиниращите дъски обикновено са на височина около един метър или по-ниски. Върху тях могат да се правят прости скокове, скок назад или т.нар. „бомба“ – свиване на тялото във въздуха и шумно падане във водата. Трамплинът е бил подходящ както за деца, така и за възрастни.

Страхът от застраховки и съдебни дела

През 80-те и 90-те години на миналия век застрахователните премии за басейни с трамплини се увеличили рязко. За хотелите това означавало по-високи разходи и по-голям риск при евентуален инцидент. Падане обратно върху дъската или удар в дъното може да доведе до сериозни травми, а в редки случаи – и до последствия, които променят живота, включително засягане на гръбначния стълб. Възможността за съдебни искове е сред причините много хотелиери да премахнат съоръженията. Обща законова забрана за такива басейни обаче не е посочена.

По-строги изисквания за безопасност

За басейни с трамплини често се изисква дълбочина най-малко 3,5 метра и зона за скокове с дължина около 10,5 метра. Целта е при скок тялото да не достига наклонената част на дъното. Тези условия ограничават местата, където може да се постави трамплин, и увеличават поддръжката. Допълнителни разходи са и необходимостта от спасители и по-широко застраховане.

Сред изключенията са хотел Корморан в Католика, близо до Римини в Италия, с голям басейн с трамплин, и хотел дю Кап-Еден-Рок в Антиб на юг във Франция, където трамплинът води директно в морето. За повечето туристи днес изборът е между пързалки и басейни с различен дизайн.

Снимка: Wikimedia Commons / Wikimedia Commons, CC BY 4.0 (илюстративна)