На 16 ноември 1855 г. шотландският изследовател Дейвид Ливингстън стига с кану до ръба на един от най-забележителните природни обекти в Африка. Пред него река Замбези се разлива на ширина около 1708 метра, преди да се срине в дълбоките базалтови проломи на границата между днешните Замбия и Зимбабве.

Местното име и пътят до водопада

Мястото било добре известно на местните общности още преди експедицията. Народът макололо го наричал Моси-оа-Туня, което означава „Гърмящ дим“. Името идва от грохота на водата и облаците пръски, които се издигат над реката. Ливингстън достига до водопада с помощта на хора от макололо, водени от Секелету.

В дневника си той описва първата гледка като „сцени, толкова прекрасни, сякаш са били гледани от ангели в полета им“. Цитатът е сред най-известните му впечатления от пътуването. Именно Ливингстън нарича водопада Виктория в чест на британската кралица и това име навлиза в европейските карти и пътеписи, докато местното продължава да се използва и днес.

Размери и променлив дебит

Водопадът достига максимална дълбочина от 108 метра, а районът е на около 915 метра надморска височина. Замбези преминава през осем пролома, издълбани в базалтовата скала. Пръските се виждат от десетки километри, а над водопада се образува постоянна зона с висока влажност и дъждовна растителност.

Често посочваният дебит от 1088 кубични метра в секунда не бива да се приема като постоянна стойност. Количеството вода се променя значително според сезона, валежите и нивото на реката. ЮНЕСКО описва обекта като „най-голямата завеса от падаща вода в света“, като отчита съчетанието между ширината и водния поток, а не само височината.

Световно наследство на две държави

През 1989 г. ЮНЕСКО включва Моси-оа-Туня/Виктория в Списъка на световното наследство. Обектът е трансграничен и обхваща защитени територии от Замбия и Зимбабве, както и участъци от реката и проломите под водопада. Организацията отбелязва значението му както заради природната красота, така и заради геоложките процеси, през които водата продължава да оформя скалите.

Снимка: Diego Delso / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0 (илюстративна)