Обединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. променя баланса на силите на Балканите и предизвиква силна реакция в съседните държави. Сърбия, чиято територия остава по-малка от новата България, решава да използва военна сила. На 14 ноември (2 ноември по стар стил) сръбският крал Милан обявява война на България.

Защо Сърбия се противопоставя на Съединението

Сърбия не приема, че новото обединено княжество излиза значително по-силно. Още на 27 септември същата година сръбски военни части пресичат границата при Трън, но са отблъснати от българската войска. Румъния заявява, че ще търси разширение в Южна Добруджа, а Гърция мобилизира войските си и заплашва с действия срещу турска територия, за да получи части от Македония като компенсация.

Реакцията на великите сили

Великобритания подкрепя Съединението, като вижда в него възможност да укрепи позициите си в усилената България и да отслаби руското влияние на Балканите. Русия, Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия се отнасят отрицателно и искат връщане на статуквото от преди 6 септември 1885 г. Като знак на недоволство Русия отзовава всичките си офицери от княжеството, а военният министър в кабинета на Петко Каравелов Михаил Кантакузин, също руски офицер, е нареден да подаде оставка. Стефан Шивачев, директор на Регионалния исторически музей в Пловдив, описва последвалите събития като „невероятна дипломатическа игра“, докато българската армия остава без команден състав.

Дипломатически опити и краят на войната

Правителството на Петко Каравелов се опитва да предотврати войната с дипломатически средства, а преговори се водят в Петербург, Париж и Лондон. Султан Абдул Хамид Втори също информира великите сили, които го съветват да запази спокойствие. Историците обясняват, че според Берлинския договор Османската империя като сюзерен трябва да защити България, но Портата реагира бавно. На 9 ноември, когато българската армия преминава в контранастъпление, султанът изпраща нота до крал Милан, че няма да допусне нарушаване на българската граница. Проф. Тодор Петров от Националния военноисторически музей отбелязва, че сърбите по това време почти са напуснали българската територия.

На 16 ноември княз Александър е принуден да прекрати бойните действия и устремния марш на сръбска територия. Войната приключва с победа за България: загиват 550 български и 700 сръбски войници и офицери, а над 8000 души са ранени от двете страни. Старите граници са възстановени, но Съединението получава международно признание. Мирният договор между България и Сърбия е подписан на 19 февруари 1886 г. в Букурещ.

Снимка: Dimitar Karastoyanov / Wikimedia Commons, Public domain (илюстративна)