Българският военен флот има корени на брега на Дунав, а днешната му главна база във Варна води началото си от решение, взето преди повече от век. На 12 ноември 1897 г. структурата, създадена в Русе, е разделена и се появява самостоятелна морска формация с център на Черноморския бряг.

Указ, който разделя флотилията

Първоначално Дунавската флотилия и Морската част са обединени в една структура, основана през 1879 г. в Русе. Тя получава плавателни съдове, предадени на Княжество България след Освобождението, и поставя началото на военноморската организация на държавата. През 1897 г. княз Фердинанд издава Указ № 40, публикуван в „Държавен вестник“ на 28 ноември същата година. Според него Дунавската флотилия остава със щаб в Русе, а Морската част получава щаб във Варна.

Историците и Военноморският музей приемат 12 ноември 1897 г. за начало на Военноморска база – Варна. Датата е по стар стил и съответства на 24 ноември по нов стил.

Първият началник и управлението

За първи началник на Морската част е назначен капитан II ранг Пол Пишон, ръководител на френската военноморска мисия в България. Мисията има задача да подпомогне изграждането на флота и подготовката на кадрите. Към указа е приет и Привременно положение за управление на формированието, с което се определят ръководните функции и отговорностите на началника.

Междинен етап към обединение

Преместването на центъра на морската дейност към Варна е свързано с растящото значение на града, развитието на пристанището и необходимостта България да има постоянна военноморска опора на Черно море. Русе запазва ролята си на център на Дунавската флотилия, а Варна се утвърждава като основно средище на Морската част. Разделянето обаче не трае дълго: на 13 януари 1899 г. двете структури са обединени във Военноморски флот с щаб във Варна.

Снимка: Daggerstab / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0 (илюстративна)