Лидерът на АБВ Румен Петков заяви, че дългът на Европейския съюз вече е достигнал 1 трлн. евро. В интервю той критикува председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и свърза задълженията на общността с покупката на ваксини, военната помощ и други разходи. Официалните данни показват сериозно нарастване на заемите, но разграничават текущия дълг от прогнозата за бъдещия му размер.

Какво каза Петков

По думите на Петков „през 2020 г. външният дълг на ЕС е около 100 млрд. евро“, а днес той е 1 трлн. евро. Той добави, че този дълг засяга и България, и посочи ваксините, оръжието и средствата, изразходвани от общността, като причини за натрупването му. Твърденията за използване на европейско оръжие на черния пазар или за лични облаги не бяха подкрепени с конкретни документи или данни в интервюто.

Какво показват официалните данни

Към 31 август 2026 г. непогасените облигации на Европейския съюз са били за 792,1 млрд. евро, а краткосрочните европейски бонове – за още 44,8 млрд. евро. Европейската комисия използва заемите основно за финансиране на NextGenerationEU, временния инструмент за възстановяване след пандемията, и на други европейски програми. Към същата дата около 419 млрд. евро от привлечените средства са били предоставени по плановете за възстановяване и устойчивост на държавите членки.

Европейската сметна палата посочва, че заемите на ЕС могат да достигнат 1 трлн. евро през 2027 г. Това е прогноза за бъдещ размер, а не потвърждение, че сумата вече е достигната.

Ваксините и връзката с дълга

  • Ваксини: в отделни държави от ЕС са унищожавани ваксини срещу COVID-19, които са изтекли или са останали неизползвани. В България са бракувани милиони дози, закупени по европейската стратегия за ваксини.
  • Дълг: тези загуби потвърждават разходи за неизползвани препарати, но не доказват, че целият европейски дълг е натрупан заради ваксини.

В същото интервю Петков коментира и други теми, сред които тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“, недостига на служители в Министерството на вътрешните работи и работата на парламентарното мнозинство.

Снимка: Aulo Aasmaa / Wikimedia Commons, CC BY 3.0 (илюстративна)