На 21 ноември 1995 г. във военновъздушната база Райт-Петърсън край Дейтън в американския щат Охайо е подписан мирен договор, който официално прекратява четиригодишната гражданска война в Босна и Херцеговина. Споразумението се превръща в основа за устройството на държавата и до днес.

Преговорите в Дейтън

Договорът е резултат от конференция, която продължава от 1 до 21 ноември 1995 г. На масата са президентът на остатъчна Югославия Слободан Милошевич, президентът на Хърватия Франьо Туджман и президентът на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович. Американската страна е представена от главния преговарящ Ричард Холбрук и генерал Уесли Кларк. Документът е подписан в присъствието на държавния секретар на САЩ Уорън Кристофър.

Официалното подписване в Париж се състои на 14 декември 1995 г. в Елисейския дворец.

Новото политическо устройство

Споразумението договаря и настоящото териториално деление на Босна и Херцеговина, както и структурата на управлението ѝ. Страната се разделя на две части: Федерация Босна и Херцеговина, в която влизат територии с предимно бошнашко и хърватско население, и Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби.

Мироопазващите сили

Прилагането на договора се осъществява под мандат на ООН, като операцията се извършва от многонационални сили под ръководството на НАТО. Първоначално те са наречени IFOR, а година по-късно са преименувани на SFOR. В края на 2004 г. командването на мисията преминава от НАТО към Европейския съюз.

На 13 ноември 2002 г. Скупщината на Съюзна република Югославия ратифицира договора и потвърждава, че Югославия няма териториални претенции към Босна и Херцеговина.

Наследство и предизвикателства

И тримата главни участници в преговорите вече не са сред живите. Според анализи, цитирани в материала, Босна и Херцеговина днес е натоварена с раздут държавен апарат, който поглъща близо две трети от приходите на страната. Постовете се разпределят според етническата принадлежност, а държавата от две десетилетия е най-големият работодател. Корупцията е широко разпространена, а спешните реформи, според същите оценки, се бавят поради липса на политическа воля.

Снимка: Nyttend / Wikimedia Commons, Public domain (илюстративна)