По единия бряг на Дунав са хълмовете на Буда, по другия се простира Пеща, а на север е Обуда. На 17 ноември 1873 г. тези три съседни града започват да работят като една столица, която получава името Будапеща.
Законът и новата административна единица
Обединението е подготвено със закон от 1872 г. Той събира в една административна единица свободните кралски градове Буда и Пеща, пазарния град Обуда и Маргитския остров. Реалното управление на общината започва през ноември 1873 г., когато местните власти на трите града са заменени от общи органи.
10 района и различни оценки за населението
При създаването си Будапеща е разделена на 10 района. Историческите обобщения посочват около 350 000 жители, а общинският съвет е съставен от 400 члена. Данните обаче зависят от използваните статистически граници. Преброяването от 1869 г. отчита 280 349 жители в трите града, затова в публикациите се срещат както оценка за около 280 000 души, така и обобщение за приблизително 350 000 жители към момента на обединението.
Връзката между двата бряга
Буда и Обуда са на западния бряг на реката, а Пеща – на източния. Дълго време градовете се развиват отделно, но връзките между тях се засилват през XIX век. Верижният мост, открит през 1849 г., става първата постоянна връзка между Буда и Пеща и улеснява движението на хора, стоки и идеи.
Граф Ищван Сечени е сред хората, които подкрепят проекта. Той вижда в общата столица условие за икономическия и политическия напредък на страната и предлага името Будапеща. Според исторически цитат Сечени говори за столица, която може да се превърне в „процъфтяваща столица“ на Унгария.
Развитие след обединението
След 1873 г. градът бързо променя облика си. Общото управление, новото градоустройство и строежът на мостове, пътища и обществени сгради постепенно превръщат Будапеща в един от големите политически, търговски и културни центрове на Централна Европа.
Снимка: Karelj / Wikimedia Commons, Public domain (илюстративна)
Leave a Comment