На 17 и 18 ноември (нов стил) 1912 г. край Чаталджа се провежда една от най-тежките битки за българската армия по време на Балканската война. Сражението идва две седмици след важна победа при Люлебургас-Бунархисар и рязко променя хода на кампанията.
Предистория: от Люлебургас до Чаталджа
След кръвопролитното сражение при Люлебургас-Бунархисар османските войски отстъпват към следващата си укрепена позиция по пътя към Истанбул. Тя е край Чаталджа.
Българските части не се впускат в преследване и бързо нападение. Това дава на противника възможност да се реорганизира добре край укрепената линия.
Настъплението и тежките загуби
Настъплението под командването на ген. Радко Димитриев започва сутринта на 17 ноември. Целта е да бъде разкъсана отбранителната линия.
Числото на османските войски е по-голямо, но българските части не за пръв път се изправят срещу по-многоброен противник. Отпорът от укрепените позиции обаче е силен и атакуващите части търпят тежки загуби.
На следващия ден османските контраатаки увеличават жертвите. Командването нарежда отстъпление.
Епидемията и последствията
Освен убитите в боя, много български войници загиват и от бързо разпространилата се епидемия от холера. Загубата при Чаталджа е тежък удар, който спира силния български устрем.
За първи път армията, създадена след възстановяването на българската държава през 1878 г., търпи голямо поражение. След битката е сключено примирие. Няколко месеца по-късно бойните действия в района на Чаталджа са възобновени и продължават до края на войната.
Снимка: BrankaVV / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0 (илюстративна)
Leave a Comment