Може ли Пезешкян да бъде иранският Горбачов?

Това заглавие в един ирански ежедневник предизвика бурни реакции в Иран, пише саудитският вестник "Аш-Шарк ал-Аусат". В статията се описва Пезешкян като фигура, която се ползва с доверието на режима, което му дава потенциал да проведе реформи. Авторът не конкретизира какви реформи или какви опасности заплашват Иран. Това не е първият път, когато вътрешни източници призовават за промени в курса на държавата.

Първият, който направи това, беше Хомейни. Той издаде манифест за реформи от осем точки, който, ако беше приложен, можеше да превърне Иран в демокрация в скандинавски стил, без монархия. Това обаче не се случи. Вместо това иранската нация преживя масови екзекуции, война срещу Ирак, която изглеждаше невъзможно да бъде спечелена, и корупция в огромен мащаб.

Десетилетие по-късно беше ред на президента Хашеми Рафсанджани да се маскира като защитник на реформата. Въпреки че програмата за реформи на Михаил Горбачов не постигна значителни резултати, Рафсанджани се наричаше "Генералът на реконструкцията", използвайки китайския лидер Дън Сяопин като свой модел. Идеята беше за икономически растеж без политически свободи, но моделът на Дън не проработи в Иран.

През следващото десетилетие дойде ред на Мохамед Хатами да поеме мантията на реформата. Той имаше по-големи амбиции: да превърне Иран в модел за подражание за човечеството. Но вместо това страната стана свидетел на нова вълна от екзекуции и поредица от убийства на противници, съвпадащи с влошаването на икономическите условия.

Неговият наследник Махмуд Ахмадинеджад остана верен на лозунгите на Хомейни, призовавайки за унищожаването на Израел и обещавайки да "изгони" американския "Велик Сатана" от Близкия изток. След това дойде ред на Хасан Рухани да възроди идеята на Горбачов, приемайки статута на Иранска република под опеката на групата P5+1, ръководена от САЩ. Осем години по-късно Иран е по-изолиран, по-беден и по-засегнат от корупция и насилие.

Първият реформатор в Съветския съюз беше Ленин. През 1921 г. той представи Нова икономическа политика, която съчетаваше диктатурата на пролетариата с икономическо сътрудничество с буржоазията. Сталин също опита своя версия на реформата след колективизацията, а Никита Хрушчов стартира инициатива в стил Горбачов през 1956 г., осъждайки култа към личността на Сталин.

Тези, които вярват, че идеологическата система може да бъде реформирана, често търсят фигура без ясен идеологически профил. Горбачов имаше лоша кариера като член на партията, но бе възприеман като празно лице, върху което можеше да се нарисува идеалният съветски лидер.

Днес новоизбраният президент на Иран Пезешкян показва такова празно лице. Неговата оскъдна биография изглежда отворена за различни интерпретации. През 1978 г., когато избухна въстанието на моллите, той беше твърде млад, за да осъзнае какво се случва. През 1979 г. революцията успя за четири месеца демонстрации, а Пезешкян беше в Тебриз, където нямаше тайни революционни клетки.

След успеха на революцията, Пезешкян продължи да стои в периферията на режима, оставайки безизразна фигура, върху която може да се нарисува лице, приличащо на Горбачов или Барак Обама. Истината е, че той не е направил нищо и не може да претендира за специалност, което също може да му помогне да спечели Нобеловата награда за мир, както се случи с Обама или Горбачов