Георги Лозанов споделя своите наблюдения и анализ за бъдещето на ДПС и промяната, която настъпва в партията. Според него ДПС вече няма да бъде онази партия, която генерираше много повече власт, отколкото пропорционално ѝ се полага, до степен да налага модела на управление в страната и да управлява дори когато формално не е в управлението.

Как ДПС стана това, което е днес

Защо партия от "втория ешелон" получи толкова значима роля? Първо, защото преодоля конституционните пречки и се утвърди като типична етническа партия с "пленен електорат", който гласува не по избор, а по принадлежност. В началото никой не смееше да ѝ каже нищо заради чувството за вина към турците в България, предизвикано от насилствената смяна на имената им по време на комунистическия режим. Така ДПС стана партия на етническо малцинство, към което мнозинството изпитваше угризения.

Дясната опозиция, тогава в лицето на СДС, също чувстваше потребност да заяви съпричастността си към българските турци заради страданията им, причинени от комунистите. Това откри перспектива пред ДПС да трупа власт от сигурния вот на малцинството и от готовността за компромиси на мнозинството. Ахмед Доган, успял да персонализира заслугата за промененото отношение към етноса му след падането на комунизма, се радваше на вътрешнопартиен култ към личността си.

Депесарският шут

В началото на прехода ДПС застана рамо до рамо със СДС в антикомунистическия сегмент на политическия спектър, но последваха многобройни "депесарски шутове" към десните. ДПС пряко или косвено допринасяше за свалянето и дискредитирането на всички правителства с тяхно участие. Това оставяше съмнения, че партията играе двойна игра и че генеалогията ѝ през ДС води към КГБ. Тези съмнения се подклаждаха от голямата наситеност със сътрудници на ДС в Движението и от изказвания на Доган, които подкрепяха въжделенията на Путин.

Пеевски и новата ера на ДПС

От доста време персонален знак за модела на ДПС не е Ахмед Доган, а Делян Пеевски, когото Христо Иванов описва като човек, наследил администрирането на империята от страх, компромати, зависимости и корупция на ДС. Раздорът между Доган и Пеевски може да се дължи на грубите методи на Пеевски, които компрометират хладнокръвната пресметливост на Доган и репутацията му на "политически старейшина". Но по-вероятно е, че Доган и приближените му са се почувствали заплашени от "новия" Пеевски, който напусна невидимата власт и седна на първата банка в парламента.

Пеевски реши да покаже, че за него санкциите по закона "Магнитски" не важат и се захвана да движи закони и коалиции, да печели избиратели и да кани посланици. Той се представя за най-ревностния евроатлантик. Въпреки това, войната между двамата започна да променя мистифицирания образ на ДПС като политическа лаборатория, в която се забъркват съставките на българския преход по рецепта, известна само на Доган и на малцината приближени. Партийното тяло на ДПС вече е в режим на неконтролирано падане.

Заключение

Доколкото основната битка на демократичната десница за смяна на модела е именно с ДПС, тя има основание да вижда шанс в новата ситуация. Стига да не затъне в пазарлъци и компромиси, с които сама да лиши позицията си от исторически мащаб и автентичност.