В последно време се наблюдават значителни дебати около предложените промени в Конституцията на България, особено с оглед на политическите фигури и групи, които ги подкрепят и тяхната целесъобразност. Тези промени предизвикаха множество въпроси и критики от страна на обществеността и правната общност. 

Един от основните въпроси, които хората задават, е как е възможно предложенията за промени, които трябва да се справят с корупцията, да бъдат подкрепени от личности, които са основни заподозрени в корупционни практики. Например, Бойко Борисов и Делян Пеевски, чието участие и подкрепа за тези промени будят съмнения, тъй като те са фигури, за които се твърди, че са свързани с корупционни схеми. Това поставя въпроса какви са истинските мотиви зад тези изменения в Конституцията.

От партия ГЕРБ се е чула ясна позиция, че промените в Конституцията са необходими, за да се справят с политическите им опоненти. Това заявление създава допълнителни съмнения относно искреността на усилията за реформиране на правната система и наистина ли целта на тези промени е да се преборят корупционните практики или просто да се използват като средство за политическа борба.

"Демократична България" дълго време е използвала тези изменения в Конституцията като основен символ на своята политическа платформа, считайки ги за ключови за съществуването и успеха на партията. Според мнението на Лили Маринкова, тези промени са били възприемани от "Демократична България" като основен инструмент за борба с корупцията и реформа на правосъдната система. Въпреки това, множеството отрицателни становища от страна на правната общност създават въпроси за легитимността на предложените изменения.

Професионалистите в правната сфера, включително съдии, прокурори, адвокати и бивши конституционни съдии, са изразили сериозни опасения и критики към предложените промени. Те подчертават, че предложените изменения в Конституцията са сбъркани и не отговарят на необходимостта от истинска реформа. Опасенията са, че тези промени могат да доведат до повече вреди, отколкото ползи, особено в частта, която касае съдебната система.

Проблемът става още по-сериозен с опитите на представители от "Демократична България" да потърсят подкрепа и становища от Европейската комисия. Според критиците, опитите за влияние върху еврочиновниците са насочени към получаване на становища, които да представят промените като дългоочаквани и в съответствие с европейските стандарти. Тези действия, обаче, са видяни като опити за манипулиране на общественото мнение и на международната подкрепа, без реална връзка с вътрешната логика и съдържание на предложените промени.

Критиците твърдят, че тези усилия от страна на Христо Иванов и "Демократична България" само подчертават негативите от техните действия в парламента и по този начин усилват общественото недоволство. Според тях, опитите за използване на външно влияние за легитимиране на спорните промени могат да бъдат контрапродуктивни и да създадат допълнителни пречки за реализацията на исканите реформи.

В заключение, предложените изменения в Конституцията продължават да бъдат предмет на значителни дебати и критики, които отразяват дълбоки разделения в обществото и правната общност. Докато политическите и правните среди продължават да спорят относно целесъобразността и ефективността на тези промени, важно е да се осигури прозрачно и обосновано разглеждане на всички аспекти на предложените реформи.