Дълбоката държава продължава да се държи здраво за властта, въпреки че понякога изглежда, че малко се изплъзва. Но дори и малките отстъпления се възприемат като сериозна заплаха. В последната седмица наблюдаваме атентат срещу бивш и бъдещ президент, съчетан с компютърен срив. Явно опитът на Байдън с ковид не е довел до желаните резултати, така че се наложи нова вътрешна криза. Но и това не решава всичките проблеми.

Какво следва? Времето за пълномащабна война още не е дошло. Войната трябва да бъде водена само когато е възможно да бъде спечелена, както учи Сун Дзъ. Ядреното унищожение също не е опция, тъй като дори дълбоката държава е наясно, че това би било край на цивилизацията.

Остава терорът. И решението изглежда просто и елегантно. Компютрите започнаха да светят в синьо, блокирайки системите на Уиндоус – операционната система, която вместо да се фокусира върху електронния монопол, се е заела с филантропски инициативи като спонсориране на СЗО, разработване на ваксини и подобни проекти. Резултатът от сините екрани беше колапс на полетите, банковите и медицинските услуги, което доведе до пълен цивилизационен срив. И всичко това само заради срив в частна система, която въпреки че е собственост на частна компания, е се е наложила като почти единствена и незаменима в нашето общество.

Този срив показва, че с едно натискане на копче можем да останем без пари, медицинска помощ, логистика и дори живот. Въпреки че това е незаконно, все пак частната фирма, която контролира системата, не носи отговорност за вашето доброволно решение да се подчините на нея. Много хора обаче не осъзнаха истинското значение на ситуацията. Те я възприеха като временно неудобство, подобно на първоначалните усилия да се дезинфекцират дръжките на вратите по време на ковид пандемията, без да разбират истинската мащабност на проблема.

Ако ковид беше здравен геноцид, то сривът на системата е икономически и социален геноцид. Всички значими финансови лостове са в ръцете на дълбоката държава. Тя печата парите, решава кой колко дължи и опрощава дългове в трилиони, докато гони бедни хора от домовете им. Дълбоката държава фалира държави с едно движение на ръката, контролира монополите и картелите, които изсмукват богатството към себе си, увеличавайки неравенството между богатите и бедните.

Тя управлява борсите и може да създаде нови милиардери или да унищожи съществуващи с едно движение. Всички глобални лобита са подчинени на дълбоката държава, която също е зависима от тях. Но хората остават досадната съставка, която трябва да се контролира.

Дълбоката държава е готова да предприеме крайни мерки, включително да унищожи половината население на планетата, ако се почувства застрашена. Ние получихме предупреждение. Въпрос на интелект е да разберем какво ни беше казано и колко сме неподготвени да се справим с него. Трябва да помислим внимателно.