Възможно е да бъда погрешно разбран: Радвам се, че руските активисти за граждански права Владимир Кара-Мурза и Олег Орлов отново са на свобода. Американските журналисти Алсу Курмашева и Еван Гершкович също успяха да избегнат ужасите на руската наказателна система. Успокоително е и че германският авантюрист Рико К., който бе осъден на смърт в Беларус, също е освободен. Шестнайсет души вече могат да въздъхнат с облекчение, защото са избягнали несправедливостта, която руската държава наложи върху тях. Тези хора са преследвани за това, че упражняваха правата си или просто вършеха своята работа. Кремъл ги използваше като разменна монета за затворници, които трябваше да бъдат освободени от западни затвори.

Хуманността трябва да стои над държавните дела. В настоящата международна обстановка това е напълно в реда на нещата. Фактът, че враждуващи страни преговарят от месеци, вдъхва допълнителни надежди. Дали с право или не – това едва ли ще разберем някога. Не можем да разгадаем мотивите на Русия за освобождаването на политически затворници, които преди това са били яростно преследвани. Дали размяната е знак за силата или слабостта на Путин, остава предмет на спекулации. Но едно е сигурно: Кремъл използва "връщането у дома" на своите агенти за пропагандни цели.

Правна катастрофа или хуманен акт?

И тук новината за размяната на затворници започва да нагарча. Един от освободените руснаци е Вадим Красиков, осъден убиец, който според присъдата си е екзекутирал бивш чеченски полеви командир в берлинския парк Тиргартен от името на руската държава. Наемен убиец, който не проявява разкаяние пред съда, е разменен срещу хора, преследвани по политически причини. Невинни хора са разменени за държавен терорист, когото Путин посрещна с прегръдка в Москва. Не само адвокатите на жертвите смятат това за недопустимо.

Путин държеше на връщането на Красиков и успя да го постигне преди той дори да започне да излежава присъдата си за "особено тежко престъпление" според германското законодателство. За всеки, който цени правото, това е катастрофа.

Лош политически сигнал

Размяната на затворници от Анкара сега се сравнява със зрелищните размени от времето на Студената война. Тогава агентите на ЦРУ и КГБ се разменяха на моста Глинике, свързващ Западен Берлин и Потсдам в ГДР. Агент срещу агент беше правилото. Днес това правило вече не важи.

Тази размяна изпраща лош политически сигнал: Терорът остава безнаказан, стига държавата, която го поръчва, да вземе достатъчно заложници. Западът става уязвим за изнудване. Това може да има опасен мотивиращ ефект върху тайните служби на автократичните държави. Освен това дава на режима на Путин легитимация за неговата агресивна антизападна позиция и пренебрежение към върховенството на закона. Погледнато в тази светлина, победата на хуманността, която представлява тази размяна на затворници, може да се окаже пирова победа.

Автор: Кристиан Трипе