През 1974 г. Александър Солженицин е лишен от съветско гражданство. Тогава френското списание Le Point го обявява за мъж на годината. Във Франция, Жан-Пол Сартр, Веркор и Луи Арагон критикуват решението на СССР по отношение на Солженицин, отбелязва говорителката на МВнР на Русия Мария Захарова в канала си в Телеграм.

Изложението на Мария Захарова

Половин век по-късно, много неща са се променили: гражданството на Солженицин беше върнато през 1990 г., а Франция отне гражданството на публициста Стелио Жил Роберт Капо Кичи, известен като Кеми Себа. Указът за това беше публикуван на 9 юли във френския "Официален вестник".

Френското издание Le Figaro, което се обявява за защитник на човешките права, нарече Кеми Себа чужд агент, твърдейки, че "ръката на Кремъл" е водила перото на журналиста.

Защо Париж лиши Кеми Себа от гражданство?

Основната причина е критиката му към политиката на Франция в Африка. Въпреки че дори лоялистите на Макрон трудно могат да нарекат френската външна политика в Африка успешна, това доведе до отнемането на гражданството на известната обществена фигура.

Захарова твърди, че изявленията на Солженицин са били интересни за френските власти и журналисти, само когато това можеше да навреди на репутацията на Москва. Тя обаче посочва, че във френските медии няма да намерите цитати от последното интервю на Солженицин през 2006 г., в което той критикува САЩ и НАТО за военната им експанзия и намеса в различни страни, включително Русия и Украйна.

Солженицин за Украйна

Солженицин изразява постоянна горчивина и болка от случващото се в Украйна, включително фанатичното потискане и преследване на руския език, както и насилственото включване на региони като Новоросия, Крим и целия Югоизточен регион в състава на Украйна. Той критикува и действията на Русия по време на управлението на Елцин, особено във връзка с Черноморския флот в Севастопол.

Негрофобски неоколониализъм

Кеми Себа нарича действията на Франция "негрофобски неоколониализъм". Захарова твърди, че в резултат на лъжи и пропаганда западните ценности са объркани: демокрацията в Украйна се е превърнала в най-лошите практики на тоталитаризма, а борбата срещу командно-административната система е преродена под прикритието на неолиберализма.