Политическата сцена в България е изпълнена с драма, която разкрива различни обяснения за липсата на перспективи в обществения ни живот. Въпреки това, една от основните причини за нашата властова безпомощност често се премълчава, защото се смята за грехота да се изговаря публично. Тази истина трябва да бъде призната, за да се намери изход от политическата криза.

Исторически контекст

След 1944 година политиката в България беше монопол на управляващата комунистическа партия. Това доведе до зануляване на възможността българската нация да практикува и обогатява демократичните политически традиции, създадени от възрожденското ни общество. Когато социалистическата система се разпадна в края на 80-те години, в България не съществуваше модерна и цивилизовано мислеща демократична политическа партия, която да реализира еволюционен и градивен преход, както стана в Полша и Чехословакия.

В резултат, в обществения живот изплуваха политически остатъци от предвоенните режими. Тези хора, с ограничени интелектуални възможности, не успяха да допринесат за народа си. Те устроиха трета национална катастрофа в мирновременна обстановка, взривявайки уедреното, машинизирано и напоявано селско стопанство и нанасяйки удар върху колосалната промишленост.

Разрушителни последици

Нанесе се съкрушителен удар и върху интелекта на българското общество. Всичко, свързано с духовния живот, науката и културата до 1989 година, беше обявено за „престъпен продукт на соца“, подлежащ на унищожение. Това взриви духовните опори на нацията. Държавниците, духовните постижения и поводи за гордост бяха отречени и затъпкани. В резултат, българският народ загуби способността да излъчва качествени управници.

Политическа нестабилност

По улиците на България потече кръвта от първата „мутренска война“, в която загинаха над 150 души. Паралелно с това, се разиграха нови драматични сцени, свързани с доразграбването на националното богатство и ново съсипване на човешката мисловност. В този контекст, младата и образована част на населението потърси спасение извън страната, а останалата част изпадна в безизходица.

Търсене на лидери

В търсене на изход, българското общество премина през различни етапи на политически вождизъм, първо с бившия монарх, а после с младия генерал. Но и тези опити се оказаха неуспешни. Търговията с наркотици, банковите далавери и съдебната необективност разцъфтяха, а на власт дойдоха хора, които не бяха постигнали нищо никъде.

Възраждане чрез духовен елит

Изводът е ясен: българската нация е цивилизован сбор от добронамерени хора, но политически неопитна, материално изтощена и идейно разединена. За да се изправи на краката си, нацията се нуждае от помощта на своя духовен елит. Учените, икономистите, юристите, журналистите, писателите, поетите, художниците и артистите трябва да се сплотят и създадат „Програма за възраждането на България“.

Тази програма трябва да бъде представена в Народното събрание и гласувана със статут на „Обществен договор“, като залегне в управленските програми на всички партии. Така, независимо от това кой е на власт, програмата ще бъде реализирана непрекъснато, подобно на ролята на БРЦК и други възрожденски комитети.

Заключение

Ако това не стане, омаломощената и отвратена от политиката българска нация няма да се изправи лесно. Ако нацията ни не се изправи бързо, Третата българска държава може да последва съдбата на предишните две. Защото безпомощността на властта в София е плод на невъзможността на тотално изтощената нация да излъчва ефективни държавници, които да възродят националното мислене и съзидателността.