Аятолах Али Хаменей има основание за притеснение след последните президентски избори в Иран. Изборите, които се проведоха, бяха проектирани от системата като състезание между две нейни фракции: прагматично-консервативната, представлявана от Мохамед Багер Галибаф, и религиозно-принципалистката, водена от Саид Джалили. Изненадата дойде с победата на Масуд Пезешкян, дългогодишен депутат и сърдечен хирург, което обърка плановете на политическите инженери на страната.

Победата на Пезешкян не представлява пряка заплаха за Хаменей, тъй като новият президент ще действа в контекста на институционална среда, доминирана от хардлайнери в Меджлиса, във Върховния съвет за национална сигурност и самия аятолах. Това съотношение на силите традиционно е предизвиквало затруднения за президентите на Иран, които не са успявали да надмогнат влиянието на аятолаха и неговите съюзници, както показват примерите на Мохамед Хатами, Махмуд Ахмадинеджад и Хасан Рухани. Пезешкян също е в уязвима позиция, тъй като няма силна политическа база, върху която да разчита, в контекста на опити на системата да накара реформаторите да понесат отговорност за неуспехи на режима.

Истинските причини за безпокойство на Хаменей са други. Широката коалиция между консерватори и хардлайнери, която подкрепя теологичните основи на ислямската република, не се оказа толкова ефективна на тези избори. Въпреки че Галибаф подкрепи Джалили след отпадането си, подкрепата му беше слаба и липсваше ентусиазъм. Дори медиаторът Исмаил Каани не успя да преодолее разногласията между Галибаф и Джалили. Ахмадинеджад, който е в конфликт с аятолаха, открито избегна гласуването, а някои от хората на Али Лариджани заявиха подкрепа за Пезешкян, вероятно в знак на протест срещу недопускането на Лариджани до изборите.

Загубата на Джалили и ниската избирателна активност показват, че недоволството не идва само от реформаторските кръгове, а също и от консерваторите и хардлайнерите, които се чувстват неудовлетворени от статуквото. Ниската избирателна активност и загубата на фаворитите на Хаменей подчертават, че мнозинството от гражданите, които все пак гласуват, са против съществуващото управление и неговите представители.

Въпреки че Пезешкян не трябва да бъде преувеличаван, неговата победа е сигнал за недоволството на иранските граждани към управляващите. Той проведе предпазлива кампания, обещаваща повече свобода, но ще бъде поставен в трудна позиция между консервативното мнозинство в Меджлиса и властта на аятолаха. Опитът показва, че реформаторите, които обещават свобода, често не успяват да я реализират и бързо губят влияние.