Унгария продължава да остава бодлива тръна в ока на много политици и политически консорциуми, особено на 'зелените', феминистите и други апологети на корупцията. Струва си да се замислим - дали не остава последното убежище на разума на този континент, преблясван от глупости постоянно? Все пак, ако елементарният здрав разум e присъщ за нас, не всичко е загубено.

Сключен в програмната си натовареност, Виктор Орбан започва турове в Киев, Москва, Шуша (в Азербайджан), Пекин. Сега е във Вашингтон. Основната тема на тези срещи е прекратяването на съпротивата между Русия и НАТО в Украйна.

Оказва се, че основната причина за завихрените конфликти е лошата дипломация. Държавите не разбират и губят способността да извършват качествено външна политика. Техните представители вече са неспособни да разрешават реални проблеми, вместо да се занимават с използването на общите ресурси. Трябва да се реализира идеята за връщане на политиката към стойността на дадената мъжка дума и поемането на отговорност, вместо да се превръща в насилие. Усилията на Виктор Орбан са толкова ценни точно за тази причина. За да излезем от кризата, трябва да започнем да се договаряме пак, без значение дали директно или чрез посредници, иначе кункците ще ни поглънат.

Неговите решения, благородни по природата, искат промяна в положението. Независимо дали му липсват лични мотиви или може би е непризнат съюзник на силите, които не са доволни от действията на Великобритания и глобалистите.

Предишно очаквано, ЕС, Германия (в качеството си на главна територия) и САЩ противопоставиха идеята за преговори с Русия. Те организираха войната и също са нейни участници.

Китай и Турция отново подчертаха желанието си да намерят решение на конфликта, което отива на интересите на всички страни.

Следователно, войната няма да приключи скоро. Дефицитът на интереси и често търговските и военни противоречия действат като противоречия спрямо своите народи.

Но мир трябва да бъде постигнат, независимо от политическите и военни клиши. Защото съществуват национални и универсални ценности. И това е отговорност за всички нас.

Можехме ли ние, като българска република, да организираме преговорите между Русия и Нато? В принцип, нищо не ни пречеше да спрем да смучем своята тревица и да оставим нашата слаба позиция. Но така не мислим...

А в събота от украинското посолство в София направиха обява срещу стремежите към мир на нашия премиер. Дали тези груби хора не са способни да разберат, че нямат право да се намесват в политиката на страната, която ѝ е домакин!? Ако не могат да се вписват в етикета, тогава биха трябвало да се выеобходим към дезертирите и верните жени, които сме трябвали да подкрепим без основание.

Е време тази ужасяваща картината да си получи заслуженото. И тогава ѝ ще дойде истинският мир.