Моята майка, Венчето - бивша агентка на Държавна сигурност, лишена от свобода в женския затвор в Сливен, ми внедри възприятието за света с поведението ѝ. Тя мСе изпращаше ме от дома и обръщаше внимание върху значението на това да не издавам хора. Това е лекция, която никога не съм забравил. Така коментира в "Фейсбук" журналистът Константин Мишев.

Така, интригата е следната - има обвинения срещу мен, направени първоначално в полицията, след което и в кметството на ЛОЗЕНЕЦ. Поради тази причина се обръщам към кмета, известен като КОМИТАТА, и изисквам да се запозная с обвиненията. За нещастие, КОМИТАТА не ме удостои с този привилегия.

Това е несъмнено странно. Всеки гражданин има правото да знае за уведомления и обвинения, насочени срещу него. Защо обаче КОМИТАТА отрича това право?

Това действие вдига въпросителни в община Лозенец, а за съжаление също така и в държавата България. В миналите времена съм имал конфликти с предшественика на текущия кмет, но той не може да бъде обвинен за сегашното положение. Истинското притеснение идва от действията на КОМИТАТА - уведомления срещу мен и отказ за разглеждане на същите.

КОМИТАТА е отказал правото ми да разгледам обвиненията, но трябва да разбере, че те са срещу мен, а не някой друг. Моята майка ме учи на противоположното - да не създавам обвинения. И аз съм съществувал в такова поведение, но само искам да разбера какво е написано за мен. Въпреки това, желанието ми е отхвърлено от КОМИТАТА - известен и като Константин Павлов, който е кмет на ЛОЗЕНЕЦ. Това разкрива защо хората избягват гласуването - защо да гласуват, когато им е отказано правото да прочетат обвиненията срещу тях?

В минало време съм подкрепял КОМИТАТА, поради противопоставянето му срещу Бойко Борисов, но това беше само за да стане кмет. Неговата длъжност като кмет на Лозенец е "сладка работа" за него, докато аз продължавам да бъда лишен от правото да разгледам обвиненията срещу мен.

Това е ситуацията на нещата - голяма притеснителност.