Три аксиоми за диктаторските режими и техните провали

Аксиома първа: Модернизацията чрез диктатура води до примитивност

Всички опити обществата да бъдат модернизирани чрез диктаторски методи не само се провалят, но и водят до по-голяма примитивност. Пример за това е Русия, която сякаш се връща в Средновековието, и арабските страни, където диктаторските модернизации през втората половина на 20-ти век доведоха до ислямски фундаментализъм и затвориха милиони жени в ограниченията на бурките.

Никоя диктатура не може да осъществи скок от Третия свят към Първия, защото диктатурата засилва подчинението и не допуска свободата на индивида – основата на развитите общества.

Аксиома втора: Икономиката изисква свобода

Всички опити за поддържане на стабилен и дългосрочен икономически ръст чрез диктаторски методи в крайна сметка се провалят. Икономиката се развива чрез свобода – нещо, което диктатурата не предоставя.

В началото диктатурата може да постигне значителен стопански ръст чрез мобилизация на ресурси, но след изчерпването на тези ресурси следва дълга стагнация и внезапен крах.

Аксиома трета: Лъжи и заклинания като индикатори за наближаващ крах

Разбираме, че стагнацията наближава точката на крах, когато диктатурата престане да се хвали с икономическите си постижения и започне да:

  1. Лъже и украсява статистиките.
  2. Замества псевдонаучния светоглед с шамански такъв, подменяйки доверието в науката и разума с вяра в магията и заклинанията.

Пример: Китай и икономическата му криза

От 2019 година Китай преживява икономическа стагнация с тежки кризи в основни отрасли, като строителството. Китайският режим демонстрира неразбиране за причините за застоя и продължава да помпа задлъжнялата икономика с кредити. В началото на 2024 година икономиката леко се раздвижи, но спря отново през второто тримесечие, като общият китайски дълг достигна близо 300% от БВП.

Отговорът на режима на Си Дзинпин? Започналият на 15 юли "Трети Пленум на Двадесетия Централен Комитет на Китайската комунистическа партия" показва аксиома трета в действие: пропагандата за величието на режима и магическите заклинания за икономически успехи.

Заклинателска паника

В дните преди Третия Пленум, китайската пропагандна машина тръбеше за икономически успехи, въпреки отчетения застой. Държавната информационна агенция Синхуа публикува статии с помпозни заглавия като "Китайската икономика набира скорост с помощта на целенасочени политики", но без конкретни политики. Вместо това, статии като "Как трудовете на Си са ключ към декодирането на съвременен Китай и неговата световна визия" и "Вдъхновяване на реформите в Китай с жизнерадостни метафори" разчитат на метафори и славословене на лидера.

Рухването на Китай би застрашило целия свят

Заклинателската паника се дължи не само на икономическата стагнация, но и на свличането на китайското общество към Третия свят. В Пекин се събират огромни тълпи безработни мъже, търсещи работа за деня.

Ако световната общност не убеди Китай да приеме спешна експертна помощ отвън, задаващият се крах може да върне милиард и половина китайци в примитивност. Това би било опасно не само за Китай, но и за света. Ако китайската икономика внезапно рухне, както се случи в Източна Европа през 1989 година, последствията ще се усетят навсякъде.