На фона на тежка политическа криза в България миналата седмица Конституционният съд отмени промените в основния закон, които бяха първа стъпка към реформа на съдебната система. Какво всъщност се случи и защо? Христо Иванов, лидер на "Да, България!", коментира пред "Ди Цайт".

Моделът на беззаконие в прокуратурата

Иванов обяснява, че в прокуратурата съществува модел, установен през 1990 година, който осигурява на една каста да бъде над закона. Този модел стана ясен по време на епохата Филчев и се характеризира с три основни елемента:

  1. Централизирана структура: Главният прокурор може да влияе на решенията на всеки прокурор и да определя кариерата им чрез кадрови орган, доминиран от негови служители.
  2. Липса на демократичен контрол: Главният прокурор е извън системата на противовес и възпиране, която е същността на модерната система на разделение на властта.
  3. Влияние върху съда: Главният прокурор има възможност да влияе кадрово в съда.

Политически инженеринг и блокиране на реформите

Този модел се използва за политически инженеринг и контрол над политическата система чрез "делата на трупчета", които са огромен политически инструмент. Опитите за реформа са били блокирани многократно, като първият значим опит за промяна беше през 2003 г., когато Конституционният съд постанови, че обикновеното народно събрание не може да прави съществени реформи.

Ролята на Конституционния съд

С последното си решение Конституционният съд не само утвърди модела, но и задълбочи кризата, като ограничи възможността на Народното събрание да прави съществени институционални реформи. Според Иванов, съдебната система в България е блокирана и превърната в механизъм за установяване на каста на беззаконните.

Липсата на връзка между граждански ценности и правосъдие

Иванов подчертава липсата на връзка между граждански ценности и юриспруденция в България, което е в основата на проблема. Той цитира Кристиян Таков: "За да си добър юрист, трябва да си готов да пазиш правото от закона."

Преодоляване на кризата

Христо Иванов е категоричен, че докато този модел на прокуратурата не бъде реформиран, България няма да се стабилизира. Според него, решението е в постоянен граждански ангажимент и усилия за установяване на пълноценен суверенитет, който включва съдебна система, отговаряща на европейските стандарти за независимост.

Заключение

Иванов призовава за нова стратегия за съдебна реформа, която да атакува отделни елементи на настоящия модел. Той настоява за назначаване на конституционни съдии, които разбират важността на демократичния контрол и ограничаване на свръх правомощията на главния прокурор.

Христо Иванов завършва с предупреждение, че България няма да бъде истинска суверенна държава, докато този модел на беззаконие продължава да съществува. Той призовава за гражданска активност и постоянство в борбата за реформа и демокрация.