Политическата цена на строгите икономии: урокът от френската криза

Д-р Симеон Дянков

На 8 септември 2025 г. френският премиер Франсоа Байру загуби вот на доверие в парламента и подаде оставка. Причината – отхвърлянето на неговия план за фискална консолидация, който целеше да намали прогнозния бюджетен дефицит на Франция за 2025 г. от 5,4% от БВП. Пакетът включваше съкращения на разходи за 44 милиарда евро и непопулярни мерки като замразяване на социалните помощи.

Уроци от Франция

Случаят показва колко трудно е прилагането на политики за строги икономии в държави с разпокъсани парламенти. Подобни рискове заплашват правителства с крехки коалиции като тези в Белгия, Испания, Италия, Словакия и Малта.

Френската криза вече има отражение върху пазарите:

  • инвеститорите засилиха вниманието към суверенния дълг на еврозоната;

  • страните с дефицит над 3% виждат нарастваща доходност на облигациите;

  • увеличават се разходите за рефинансиране и се стеснява фискалното пространство.

Дефицитите в ЕС под лупа

Провалът на Франция подкопава доверието в Пакта за стабилност и растеж и в Процедурата при прекомерен дефицит (ППД). Очаква се Брюксел да засили надзора и да настоява за по-ясни стратегии за фискални корекции.

Страни с висок риск:

  • Белгия (5,4%) – сходна с Франция по дефицит и политическа сложност.

  • Италия (3,5%) – уязвима заради висок държавен дълг.

  • Испания (3,5%) – дефицит над 3% при фрагментиран парламент.

  • Австрия (4,7%), Унгария (4,9%), Словакия (5,3%), Полша (6,6%), Румъния (9,3%) – вече в ППД.

  • Малта (3,7%), Финландия (3,2%), България (3,03%) – над лимита през 2024 г., но без стартирала процедура.

Политическа нестабилност като икономически риск

Кризата във Франция е сигнал, че фискалната консолидация е едновременно политическо и икономическо предизвикателство. За държавите от ЕС, които превишават лимита от 3% бюджетен дефицит, това е предупреждение: опитите за съкращения без широк политически консенсус могат да доведат до нестабилност и нарастващи разходи по дълга.