В навечерието на седмите парламентарни избори през октомври, България е на кръстопът, като Кремъл все повече се приближава към своята цел - да промени българския политически ландшафт и да върне София в орбитата на Москва. Старите партии на Доган и Трифонов отново се използват като инструменти, чрез които Кремъл вади горещите кестени от българската политика. В този контекст, идеите на Христо Иванов за сътрудничество с едни "лоши" срещу други "по-лоши" не са само наивни, те са предателски. Това е предателство спрямо европейска България, което директно води към азиатска Русия.

Това мнение споделя и Калин Манолов в свой пост във "Фейсбук". Той посочва, че разликата между първите и седмите извънредни избори е, че през 2021 г. Путин все още бе фигура, която не се споменаваше открито. Днес, дори когато "партиите на промяната" го назовават, те не правят нищо съществено, за да се борят с неговото влияние. "Да, България" не изпълнява последователно и методично своята програма за "депутинизация". Все още не сме си върнали комплекса "Камчия" и не сме премахнали съветските символи от българския парламент.

Вместо това, демократичните лидери отново планират сътрудничество с руските проксита в България. Идеите на Христо Иванов за съвместна работа с Доган срещу Пеевски не са само негови, а са част от по-голяма политическа игра, която ще продължи и в 51-вия парламент. Обяснението ще бъде, както винаги, че целта оправдава средствата и че политиката е изкуство на възможното.

Манолов критикува липсата на ясна и открита идентификация на целите на демократичните лидери. Според него, ако те не могат вдъхновяващо и последователно да обяснят своите цели на обществото, тогава тези цели или не съществуват, или са морално укорими. Съдебната реформа, например, е представяна като основна политическа цел, но всъщност тя е само средство за постигане на по-добър живот, както членството в НАТО и ЕС.

Манолов подчертава, че политиката е морално "черно-бяла" и компромисите в нея не могат да оправдаят предателства. Според него, демократичните лидери или нямат истинска цел, или тяхната истинска цел не може да бъде назована публично. Това прави гласуването за тях морално укоримо.

Въпросът "За кого да гласувам през октомври?" няма лесен отговор. Манолов смята, че за толкова кратко време не може да се появи нова алтернатива. Вместо това, той призовава за подготвителна работа по разработването на философски фундамент за бъдеща дясна партия, ориентирана към свободата. Според него, един бъдещ десен лидер трябва да предложи нова класическа либерална програма, която да вдъхновява интелектуалците и обществото като цяло.

Такава програма трябва да надхвърля обичайното политическо възможно и да предложи радикални промени в социалната структура. Само чрез такъв радикализъм може да се привлече подкрепата на интелектуалците и да се осигури влияние върху общественото мнение.

В заключение, Манолов призовава за разработването на либерална утопия, която да запленява въображението и да води към истинска промяна. Само чрез такава визия България може да се освободи от настоящата политическа ситуация и да се насочи към по-свободно и справедливо общество.