Политическата драма на България през последните 150 години може да бъде обяснена чрез липсата на адекватно политическо представителство, което да отразява истинските предпочитания и ценности на народа. Според Александър Стоянов, болшинството българи (около 80%) имат ляво-консервативни възгледи. Те предпочитат силна държава с ясни и строги регулации, която контролира цените, предоставя безплатно здравеопазване и социални услуги, осигурява централизирано и унифицирано образование и защитава „малкия човек“ от експлоатацията на капиталистическите работодатели.

### Ляво-консервативните нагласи на българите

Основните характеристики на ляво-консервативните нагласи на българите включват стремеж към силна и контролираща държава, която защитава социалните права и осигурява стабилност. Те също така ценят традициите и патриархалния начин на живот, където социалните роли са ясно дефинирани – жените и мъжете имат конкретни роли, а младите уважават възрастните. Комунистическият режим в България до голяма степен е заличил религиозния аспект на този консерватизъм, заменяйки го с нова форма на идеологическа набожност, базирана на работническия консерватизъм от 1970-те.

### Историческите корени на ляво-консерватизма

Ляво-консервативните тенденции не са ново явление за България. Още от средата на XIX век, след Кримската война и около Учредителното събрание през 1879 година, българският политически и социален елит показва тези нагласи. През този период се формира общество, което иска силна държава, която да регулира и контролира социалните и икономически процеси.

### Политическата драма

Основната драма в политическия живот на България е разривът между народните нагласи и политическото представителство. През периода от 1881 до 1919 година управляващите партии са по-центристки или дясно ориентирани в сравнение с ляво-консервативните нагласи на мнозинството. Опитите на БЗНС през 1920 година да отговори на изискванията на селските маси са потушени от силите на армията, полицията и политическата опозиция, оформени през предходния период.

БКП след Втората световна война се опитва да удовлетвори желанията на българите за ляво-консервативно управление, но среща трудности поради вродения български индивидуализъм и скептичност към държавните репресии. Това явление може да бъде проследено до османското владичество, което възпитава българите в чувство на отчуждаване от държавната власт. По този начин, българите искат силна държава, но същевременно не желаят да бъдат подлагани на репресии – комбинация от много моркови и никаква тояга.

### Липсата на адекватна ляво-консервативна партия

След 1989 година в България не се създава адекватна ляво-консервативна партия, която да мобилизира потенциала за възход на тази идеология. БСП не успява да се утвърди като такава партия, също както и всички откъснали се фракции. Днес желанието на българите за ляво-консервативно управление остава неосъществено и те търсят спасение в демагогията и популизма на малки, икономически маргинални партии. Тези партии предлагат празни лозунги, които привличат внимание, но не предлагат реални решения.

### Бъдещето на ляво-консервативната идеология

Алтернативата за хората, които търсят ляво-консервативно управление, е появата на политическа сила с ясни цели, идеи и приоритети, която последователно следва истинските ляво-консервативни принципи. За съжаление, няма индикации, че такава политическа сила ще се появи в близко бъдеще. Това оставя българските леви консерватори отново разочаровани и без ясна посока, продължавайки да се сблъскват с усещането за политическа и социална безпътица.