Ислямът в Босна и Херцеговина и региона Санджак в Югоизточна Сърбия традиционно се смята за толерантен. Тук мюсюлмани сунити, християни и евреи съжителстват мирно от векове, създавайки уникална форма на европейски ислям. Въпреки това, от 1990-те години насам, този ислям изпитва все по-голям натиск от външни влияния. Неотдавнашното нападение срещу охранител на израелското посолство в Белград в края на юни повдига опасения за нова вълна на радикализация.

**Влиянието на радикалните групи по време на Босненската война**

Преди войната в Босна (1992-1995) на Балканите не е имало салафити или уахабити, отбелязва Ведран Дзихич от Института за международна политика във Виена. По време на Босненската война босненските мюсюлмани получават значителна военна подкрепа от ислямските страни, заедно с която проникват и радикални течения на исляма, които остават и след края на войната. В този контекст, 4000 муджахидини от арабските страни се сражават на босненска страна, като много от тях остават в региона след конфликта. Радикалните групировки се укрепват в края на 1990-те години, благодарение на финансовата подкрепа от Саудитска Арабия.

**Влияние на радикалните течения**

Саудитска Арабия финансира изграждането на салафитски джамии и културни центрове в Босна и Херцеговина и Санджак. По време на войните в Сирия и Ирак, "Ислямска държава" (ИД) успява да привлече младите хора, изпълнени със социално разочарование, като много от тях заминават на джихад в Сирия и Ирак. Босна и Херцеговина се нарежда сред европейските страни с най-голям брой бойци в ИД на глава от населението, предимно от т.нар. салафитски села.

**Намаляване на влиянието на радикалните организации**

След поражението на ИД в Сирия и Ирак през 2019 г., радикализацията намалява и не се наблюдават ислямистки нападения на Западните Балкани. Въпреки това, радикалните организации продължават да съществуват, макар Саудитска Арабия да намалява финансовата си помощ. Престолонаследникът Мохамед бин Салман обявява през 2020 г., че няма да се оказва подкрепа на джамиите в чужбина, като посочва, че "ултраконсервативните тълкувания на исляма са остаряли".

**Нови фактори за радикализация**

Войната в Близкия изток би могла да се превърне в нов стимулатор на радикализацията. Експертът по Балканите Джорджо Кафиеро от американския мозъчен тръст "Gulf State Analytics" посочва, че конфликта в Газа има потенциал да насочи младите мъже в ръцете на радикалните сили. Според политолога Ведран Дзихич, войната в Газа се възприема като световен поход срещу мюсюлманите, което води до огорчение, антизападни настроения и антисемитизъм.

**Социална несправедливост и недоволство**

Повечето мюсюлмани в Босна и Херцеговина и Санджак отхвърлят екстремните тенденции като злоупотреба с тяхната религия. Ислямската общност категорично се дистанцира от нападението в Белград. Но наред с войната в Газа, радикализацията се подхранва и от социалното неравенство и неизпълненото обещание за по-добър живот след края на Босненската война. Преобладаващата част от мюсюлманите са изправени пред маргинализация, бедност и нисък жизнен стандарт, което създава благодатна почва за екстремни идеологии - не само ислямски, но и сръбски национализъм.

**Опасността от антимюсюлмански настроения**

Мюсюлманите в Санджак се чувстват пренебрегнати и дискриминирани от сърбите. След нападението в Белград, антимюсюлманските настроения в Сърбия растат, което може да ускори спиралата на недоволство и радикализация.