От последното изпращане на астронавти на лунната повърхност, отминаха 52 години, с които времето продължа да тече ускорено. В сравнение с нас, на Луната е трябвало да чака за завръщането ни с допълнителни 1,1 секунди.

Съществува и дребно отклонение в течението на времето на Луната спрямо това на Земята, което на ден е около 57 милионни части от секундата, или 0,0000575 секунди.

Този резултат, получен от проучване на учени от НАСА, може да бъде важен за синхронизирането на навигационните системи, когато НАСА започне своите ожидани мисии до Луната.

Знаем за гравитационния ефект върху времето още от времето на Айнщайн и неговата обща теория на относителността. Но измерването на времевите изкривявания, причинени от различия в гравитацията, като например разликата между земната и лунната, до скоро е било затруднено.

В последното десетилетие разполагаме с атомни часовници, достатъчно чувствителни, чтобы откриват малки разлики във времето между два обекта, които се движат един спрямо друг или са подложени на различни гравитационни сили.

Със спирането на изпращането на астронавти на Луната през последните 50 години, нямаше причина учените активно да изследват как се отразяват тези времеви смени върху връзката между Земята и Луната. Луната притежава само шеста част от земната гравитация, а астронавтите отделяха прекалено кратко време за да бъде това проблем.

Въпреки това, на учените сега им предстои краен срок: НАСА планира да изпрати отново астронавти на Луната до 2026 г. в рамките на мисии "Артемида". Целта е да се изследват потенциални локации за лунни бази, които биха могли да послужат като стъпка към Марс.

"Целта ни е постоянно присъствие на Луната", коментира Черил Грамлинг от НАСА, инженер по навигационни системи в Центъра за космически полети "Годард" в Мериленд.

„Инфраструктурата на Земята, като GPS, осигурява време до ниво наносекунда“, добави тя.