Президентът Байдън все още не може да се нарече несъмненият лидер в гафовете и противоречивите изказвания, но фактът, че е най-близо до спусъка, е тревожен. Неговите обсесии и фиксации могат да доведат до необмислено действие. Това коментира Кеворк Кеворкян във "Фейсбук".

Фаталният изстрел може да дойде от Байдън. Никой обаче не говори за това, защото срамът от текущото му състояние е голям за Америка. Тя е под ръководството на човек, който управлява от шкафа на страховете си.

Байдън е на път да надмине Буш-младши по гафове. Дейвид Летърман веднъж каза: „Президентът Буш заяви, че не се нуждае от одобрението на ООН, за да води войни, а аз си помислих: Е, добре, той не се нуждаеше и от одобрението на американските гласоподаватели, за да стане президент”.

Тези думи са ясни, но е важно да припомним и думите на великия американски писател Гор Видал, който в предаването „Всяка неделя“ каза: „Критиката ми е насочена срещу хунтата, групировката, кланът, който узурпира страната ми през ноември 2000 година. Мой братовчед, Ал Гор, беше избран за президент с мнозинство от 600 000 гласа. Големите американски пари и корпоративна Америка решиха Буш да стане президент чрез пуч“.

Докато Байдън със закъснение схваща какво казва, Буш поне разбираше нелепостите си и понякога ги признаваше. Той веднъж дори поиска прошка от американците, като каза: „Аз наистина допускам много грешки. Но обичам Америка и нашата армия е най-силната на света!” По-късно обаче стана ясно, че американската армия не е най-силната, но това минаваше за вярно тогава. Въпреки многото победоносни войни, всеки ден 22 военни ветерани се самоубиваха - по един на час през годината, според статистиката от 2010 година.

Буш заслужаваше десет пъти да бъде обесен с бесилката на Саддам Хюсеин заради измислената война в Ирак. В книгата си „Да изпълняваш дълг“, той разказва как, излизайки за малко от заседание на Комитета на началник-щабовете, се върнал и чул наполовина фраза, която му се сторила като съгласие за военни действия и наредил: „Добре, започваме!“ - и така започнал войната.

Има любопитни моменти в книгата на Буш, които го представят като човек, способен да предизвика симпатия. В началото на 80-те години, в Мидланд, той се присъединява към мъжко общество за изучаване на Библията и казва: „Със смирение разбрах, че Бог е изпратил Своя Син да умре за грешник като мен“. Това може да се възприеме и като чувство за хумор.

Обама нареди да бъде сниман, докато наблюдаваше на живо екзекуцията на Осама Бин Ладен. Според бившия шеф на ЦРУ Панета, Обама често повтарял, че „докато Буш преследваше несъществуващи оръжия за масово поразяване в Ирак, сме изтървали от поглед онези, които действително атакуваха Съединените щати“.

Буш демонстрира своята безцеремонност и в София, където на пресконференция с президента Първанов нарече Първанов „Джорджи“, а Станишев – „Господин Чистачът“. Никой не разбра причината за това, но поне не го нарече „Мистър Мускул“.

Сега, когато Байдън си взаимодействува с призраци и допуска нови гафове, някои твърдят, че е по-предвидим от Тръмп. Но съпротивителните сили на американците изглеждат отслабени, докато президентът им общува с призраци. Според Гор Видал, „Законът за патриотизма“, приет по инициатива на Буш, отменя много граждански свободи без дебат.

Ал Гор веднъж каза: „В Америка политическата воля е възобновим източник“. Но това твърдение днес не изглежда валидно, особено по отношение на Байдън. Обществото трябва да се надява и да се моли до ноември, когато са президентските избори, за да се избегне катастрофа.