01 Aug
### Полемичният Откритие на Олимпийските Игри в Париж: Извън традицията и възпитанието
Когато бяхме малки, родителите и обществото ни научаваха на основни принципи на добър тон и възпитание. Научаваха ни да отстъпваме място на по-възрастни в обществени транспортни средства, да благодарим, когато е нужно, и да се извиняваме за неуместни действия. Влизането в църква без шапка беше символ на уважение към свещеното място. Тези основни правила на обществено поведение не бяха записани в учебниците, нито пък в Конституцията, но бяха основата на социалната култура.
Тази традиция на респект и уважение, дълбоко вкоренена в нашето поведение, изглежда има своя противоположност в съвременната френска култура, особено по време на откритията на Олимпийските игри в Париж. Французите са известни със своето непокорство и иновации, които от векове нарушават традиционните норми. От френската революция през 1789 година до днешния ден, предизвикателството на установените правила е вкоренено в културата и изкуствата на Франция.
Тази тенденция беше ясно демонстрирана на 26 юли по време на откритата церемония на Олимпийските игри в Париж. Церемонията, която беше впечатляваща в своето визуално представяне, предизвика широко обществено недоволство. Тя не само че наруши традиционните формати и очаквания, но също така предизвика противоречия с уважението към християнската вяра. Тази нова идеология, която включва борба за правата на ЛГБТ и други малцинства, беше поставена в централната част на церемонията, което разочарова и оскърби мнозинството във Франция и християнските общности по целия свят.
Международните туристи, пристигнали от Южна и Северна Америка, както и от различни кътчета на Европа, пристигнаха, за да се насладят на спорта и не на исторически уроци. Те бяха привлечени от състезанията по волейбол, фехтовка и плуване, и бяха склонни да забравят дългото и дъждовно откритие на игрите. Въпреки това, представителите на монархическите династии, които присъстваха на събитието, не можаха да избегнат силното въздействие на церемонията.
Сред присъстващите на церемонията бяха известни монарси от съседни държави, включително кралят на Испания Фелипе VI и кралица Летиция, кралят на Дания Фредерик и кралица Мари, Велик херцог Анри от Люксембург и херцогиня Мария Тереза, както и принц Алберт II на Монако и принцеса Шарлен. Тези личности, свързани с древни монархически династии, бяха изправени пред изключително неудобна ситуация, когато откритията на церемонията се отнесоха към чувствителни исторически моменти.
Церемонията се отличаваше с провокационно представяне на историята, включително сцената, на която беше показана отрязаната глава на кралица Мария-Антоанета, съпроводена от химн на революционерите от 1790 година, който призоваваше за смърт на аристократите. Такъв подход беше дълбоко оскърбителен за много французи, които все още помнят Мария-Антоанета като светла и благородна личност, известна със своето изтънчено възпитание и човечност.
Много хора са разочаровани от факта, че церемонията не включваше важни исторически личности, които обединяват нацията и на които французите се гордеят, като Шарл Мартел, Жана д'Арк, Виктор Юго, Мария Кюри и Марсел Сердан. Според някои наблюдатели, пропускът на тези фигури беше не само неуместен, но и символ на неуважение към френската културна и историческа идентичност.
Режисьорът на церемонията, Томас Жоли, се опитва да оправдае своето творение, заявявайки, че неговото намерение не е било да обиди религиозните вярвания. Той твърди, че е бил неразбран и че представянето на религиозни и исторически теми не е било предназначено да бъде обидно. Участниците в церемонията също се опитват да обяснят, че техният подход е бил вдъхновен от философията на прошката, присъща за християнството, но това обяснение не е удовлетворило критиците.
В крайна сметка, създателите на церемонията по откритие на Олимпийските игри в Париж предизвикаха значителни дискусии и разочарование. Те спечелиха признание за артистичната си визия, но същевременно създадоха ситуация, която разкри уязвимостите на съвременната културна и политическа сцена. Въпреки че получиха финансови награди, тяхната работа не получи индулгенции за съвременно „приличие“, и остава ясно, че подобни провокации ще продължат да будят спор и разногласия.
Когато бяхме малки, родителите и обществото ни научаваха на основни принципи на добър тон и възпитание. Научаваха ни да отстъпваме място на по-възрастни в обществени транспортни средства, да благодарим, когато е нужно, и да се извиняваме за неуместни действия. Влизането в църква без шапка беше символ на уважение към свещеното място. Тези основни правила на обществено поведение не бяха записани в учебниците, нито пък в Конституцията, но бяха основата на социалната култура.
Тази традиция на респект и уважение, дълбоко вкоренена в нашето поведение, изглежда има своя противоположност в съвременната френска култура, особено по време на откритията на Олимпийските игри в Париж. Французите са известни със своето непокорство и иновации, които от векове нарушават традиционните норми. От френската революция през 1789 година до днешния ден, предизвикателството на установените правила е вкоренено в културата и изкуствата на Франция.
Тази тенденция беше ясно демонстрирана на 26 юли по време на откритата церемония на Олимпийските игри в Париж. Церемонията, която беше впечатляваща в своето визуално представяне, предизвика широко обществено недоволство. Тя не само че наруши традиционните формати и очаквания, но също така предизвика противоречия с уважението към християнската вяра. Тази нова идеология, която включва борба за правата на ЛГБТ и други малцинства, беше поставена в централната част на церемонията, което разочарова и оскърби мнозинството във Франция и християнските общности по целия свят.
Международните туристи, пристигнали от Южна и Северна Америка, както и от различни кътчета на Европа, пристигнаха, за да се насладят на спорта и не на исторически уроци. Те бяха привлечени от състезанията по волейбол, фехтовка и плуване, и бяха склонни да забравят дългото и дъждовно откритие на игрите. Въпреки това, представителите на монархическите династии, които присъстваха на събитието, не можаха да избегнат силното въздействие на церемонията.
Сред присъстващите на церемонията бяха известни монарси от съседни държави, включително кралят на Испания Фелипе VI и кралица Летиция, кралят на Дания Фредерик и кралица Мари, Велик херцог Анри от Люксембург и херцогиня Мария Тереза, както и принц Алберт II на Монако и принцеса Шарлен. Тези личности, свързани с древни монархически династии, бяха изправени пред изключително неудобна ситуация, когато откритията на церемонията се отнесоха към чувствителни исторически моменти.
Церемонията се отличаваше с провокационно представяне на историята, включително сцената, на която беше показана отрязаната глава на кралица Мария-Антоанета, съпроводена от химн на революционерите от 1790 година, който призоваваше за смърт на аристократите. Такъв подход беше дълбоко оскърбителен за много французи, които все още помнят Мария-Антоанета като светла и благородна личност, известна със своето изтънчено възпитание и човечност.
Много хора са разочаровани от факта, че церемонията не включваше важни исторически личности, които обединяват нацията и на които французите се гордеят, като Шарл Мартел, Жана д'Арк, Виктор Юго, Мария Кюри и Марсел Сердан. Според някои наблюдатели, пропускът на тези фигури беше не само неуместен, но и символ на неуважение към френската културна и историческа идентичност.
Режисьорът на церемонията, Томас Жоли, се опитва да оправдае своето творение, заявявайки, че неговото намерение не е било да обиди религиозните вярвания. Той твърди, че е бил неразбран и че представянето на религиозни и исторически теми не е било предназначено да бъде обидно. Участниците в церемонията също се опитват да обяснят, че техният подход е бил вдъхновен от философията на прошката, присъща за християнството, но това обяснение не е удовлетворило критиците.
В крайна сметка, създателите на церемонията по откритие на Олимпийските игри в Париж предизвикаха значителни дискусии и разочарование. Те спечелиха признание за артистичната си визия, но същевременно създадоха ситуация, която разкри уязвимостите на съвременната културна и политическа сцена. Въпреки че получиха финансови награди, тяхната работа не получи индулгенции за съвременно „приличие“, и остава ясно, че подобни провокации ще продължат да будят спор и разногласия.
Leave a Comment