Около Илинден (20 юли по нов стил или 2 август по стар стил) отново ще се засилят разговорите за отношенията между България и Република Северна Македония. Тази дата е важна за двете страни, поради честването на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., което се почита и в България, и в Северна Македония, където е национален празник. Освен това, по това време се отбелязва и годишнината от подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави на 1 август 2017 г. от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев в Скопие.

По мнението на Наталия Киселова за "Труд", днешните министър-председатели на двете държави са различни, но „отношенията между България и Северна Македония са спокойни и координирани“. Те са партньори в НАТО, но „по някои въпроси“ имат различия в позициите си, отбелязва премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски.

В исторически контекст, спорът между България и Северна Македония не е нов. Един от най-острите конфликти в близкото минало беше свързан с името на новосъздадената македонска държава след разпадането на Югославия. През 1991 г. бившата югорепублика Македония обяви независимост и придаде на държавата името „Република Македония“ и официалния език „македонски“. Това предизвика остра реакция от Гърция, която отказа да признае новото име, аргументирайки се, че то присвоява гръцкото културно-историческо наследство. Гърция използва правото си на вето, за да попречи на международното признание на името „Македония“. След дългогодишни преговори, Преспанското споразумение от 17 юни 2018 г. разреши спора, с приемането на името Република Северна Македония и подкрепата на Гърция за членството на страната в НАТО и ЕС. Този двустранен спор е само част от по-широкия проблем, свързан с „Македония“.

Понятието „Македония“ датира от Античността и се свързва с древномакедонската държава. Първото споменаване на древните македонци е от поета Хезиод през VII век пр. Хр. В Римската и ранната Византийска империя терминът „Македония“ се е трансформирал в административно-военна единица, без връзка с етноса на древните македонци.

През средновековния период, българските територии, включително тези, които по-късно ще бъдат наречени Македония, не са се наричали „Македония“ в писмените документи. По време на Османската империя, името „Македония“ започва да се използва от фанариотите и Гръцката патриаршия през XIX в. През 1866 г. Петко Славейков започва издаването на вестник „Македония“ в Цариград, който играе ключова роля за българската църковна независимост.

След Балканските войни и след Първата световна война, името „Македония“ се използва като географско понятие и само през последния век придобива етнически смисъл.

Днес Северна Македония е член на НАТО и подала молба за членство в ЕС през март 2004 г., получавайки статут на кандидат през декември 2005 г. В последните Заключения на Съвета на ЕС относно разширяването от 18 юли 2022 г., се подчертава важността на изпълнението на двустранните споразумения, включително Преспанското споразумение с Гърция и Договора за приятелство с България. Ключов аспект е укрепването на правата на малцинствата в Северна Македония, включително включването на българите в Конституцията на страната.

Вместо да изпълни ангажиментите си към ЕС, премиерът Мицкоски наскоро заговори за признаване на „македонско малцинство“ в България, като се позова на решения на ЕСПЧ, които касаят регистрацията на политически партии и сдружения. Това изказване противоречи на международното право и на разпоредбите на Договора за добросъседство, според който Конституцията на Северна Македония не се отнася до лица извън страната, които не са нейни граждани.

Докато липсва адекватна реакция от българското Министерство на външните работи, провокациите от македонска страна вероятно ще продължат, поне докато Народното събрание на България избере редовно правителство, както предполага Мицкоски.